През 1963 година Лос Анджелиският държавен колеж по приложни изкуства и науки, сега известен като Калифорнийския държавен университет, посрещна поетесата и литературен критик Дороти Паркър (Dorothy Parker) в своя кампус като изтъкнат преподавател по английски. В теоретичен план тя бе изключителен избор за колежа: нейните къси разкази и поезия бяха широко признати, тя беше член на уважаваната група Алгонкин и стоеше зад сценария на "Роди се звезда" от 1937 година. Тя имаше талант, опит и индивидуалност - всичко необходимо, за да успее в преподаването на английска литература.

През 1963 година Лос Анджелиският държавен колеж по приложни изкуства и науки, сега известен като Калифорнийския държавен университет, посрещна поетесата и литературен критик Дороти Паркър (Dorothy Parker) в своя кампус като изтъкнат преподавател по английски. В теоретичен план тя бе изключителен избор за колежа: нейните къси разкази и поезия бяха широко признати, тя беше член на уважаваната група Алгонкин и стоеше зад сценария на "Роди се звезда" от 1937 година. Тя имаше талант, опит и индивидуалност - всичко необходимо, за да успее в преподаването на английска литература.

Въпреки че новата позиция изглеждаше като идеално съвпадение на хартия, всъщност беше временно решение на хроничен проблем. Дороти Паркър и нейният дългогодишен съпруг и партньор в работата Алън Кембъл (Alan Campbell) бяха разточителни и бяха похарчили своите високи заплати от холивудски сценарии за имения, партита и алкохолизъм. Дороти Паркър прие преподавателската работа предимно за финансовите ползи, а не от силно желание да преподава литература или занаята на писането. Според изследователя Доналд О. Дюи (Donald O. Dewey) в статията си от 2007 година за Southern California Quarterly, тя е започнала работата с по-малко от ентусиазирано отношение и вероятно ще я напусне по същия начин.

Дюи отбелязва, че образът на тази икона от Ню Йорк, справяща се с млади мъже и жени на почти изцяло комутерски кампус, повечето от които се стремят да станат учители в обществени училища, обещава културен шок. Месеци преди дори да мечтае за академична кариера, тя беше критична към студентите, които смяташе за работници, борещи се в колежите само за да подобрят икономическото си бъдеще, понякога получавайки малко образование.

През този кратък и нещастен период от живота на Паркър, Дюи предполага, че тя не е била толкова универсално недолюбвана, колкото е вярвала. Някои студенти я възприемали с уважение заради нейния характер. Въпреки това, с обичайната си писателска изразителност, тя беше склонна към преувеличения. Тя разказала на съседите си, че недоволните студенти, които били прочели коментарите ѝ за тях, отговорили, като написали на черната дъска обвинения, че тя има комунистически връзки. Това било всичко, от което се нуждаела, за да потвърди, че те я мразят толкова, колкото и тя тях. Въпреки това, нито един от единадесетте студенти от пролетните ѝ курсове не можел да си спомни нещо подобно.

Опитът на Паркър предполага, че преподаването не е било нейното естествено поле и че литературните ѝ дарби намират по-подходяща изява в писането, отколкото в сложната динамика на класната стая.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.